Храмът
Ивайло Виронски 12 г
Явно съм попаднал на някакво непознато място. Ята черни гарвани се извисяват над двора, който изглежда пуст и злокобен. Вятърът довява цигарен дим и ми напомня, че едва ли съм сам и обитателите на този храм се намират някъде навън, утолявайки никотиновия глад. Под изпитателните погледи на двама мъже в черни роби влизам в светилището и се оглеждам. Стените доказват моето предположение, че тук живеят човешки същества. Тези стени са изпъстрени с ритуални текстове и рисунки, които подсказват как обитателите на това свещено място прекарват своето свободно време. Наистина невероятно е как тези творения говорят за живота на тези измъчени монаси.
Виждам стрелка и решавам да я последвам. Кънтящите ми стъпки събуждат моето внимание и надниквам зад първата изпречила ми се врата, която се оказва вход към малък параклис. Той е почти пуст, с изключение на няколко трудолюбиви монаси, прилежно довършващи своите писания. Смутените им погледи ме карат да продължа нататък по стълбище, което ме отвежда до следващия етаж. След един дълъг коридор попадам в центъра на храма. Изведнъж над мен се надвесва тъмна, висока сянка. Обръщам се и разбирам, че това е главният жрец. Недвусмислените му жестове ми показват, че нещо с мен не е наред. Свалям шапката си. Трябваше по-рано да разгадая неодобрителните погледи на хората, които изникнаха незнайно откъде. С престорена усмивка се опитвам да продължа нататък, но едно огромно помещение привлича вниманието ми. Против желанието си поглеждам вътре и забелязвам странен рафт, на който стоят наглед еднакви жълти книги. Имах неприятното усещане, че ще се запозная със съдържанието им и затова сметнах за разумна идеята си да се отдалеча от тази плашеща стая..
Следващият етаж бе повторение на първия, като изключим появата на един нисък на ръст субект, който прояви завидна пъргавина и желание за разговор. В желанието си да избягам, неусетно се озовах пред изхода, но точно в този момент се разнесе далечен звън. Той предизвика появата на безброй въодушевени монаси. Изведнъж аз се оказах заобиколен от тях и понесен от техния устрем се озовах в един параклис, подобен на този, в който бях преди това. С притеснителна бързина и организираност всички заеха своите места и застинаха в напрегнато очакване. Това, което очакваха бе появата на един жрец, чиято необяснима усмивка не успя да разсее стаилия се в мен страх. Това изглежда чувстваха и тези около мен. Причината беше отварянето на една от жълтите книги. Един от монасите се изправи и пое от ръката на жреца странен предмет, с който започна да пише по една особена черна част от стената. Не знам защо, но не се изненадах, че не разбирам нищо. Извиканият обаче явно знаеше какво прави, защото в параклиса се разнесоха бурни възгласи, прекъснати в същия миг от строгия поглед на жреца.
Въздишката, която последва, бе предизвикана със затварянето на книгата, което аз приех като край на този ритуал. Понечих да стана, но жрецът започна да говори бързо и за мен напълно неразбираемо. Обстановката мигом се промени. Монасите се заеха да записват всяка дума върху някакъв непознат за мен пергамент. Това продължи безкрайно дълго, докато не чух същия далечен звън, който този път явно известяваше края на ритуала, защото монасите със завидна бързина напуснаха параклиса и излязоха на двора, все така мрачен и пуст.
Аз не можех да помръдна и да си обясня поведението на това странно за мен общество. Как успяваха тези непознати хора така бързо да сменят хаоса с ред и реда с хаос, да бъдат подчинени на закони, нещо което ние не можехме да постигнем? Определено щях да помисля върху това.
LE LYCEE OU JE FAIS MES ETUDES
Стоян Валентинов 11е
Le lycee joue un role primordial dans la vie de chacun de nous, lyceens d'age different. Avec le temps cet etablissement se transforme en un endroit de magie, en un lieu de rencontres et de partage. On y passe une grande partie de la journee.
Chaque matin quand on se reveille on doit se preparer en 10 minutes et partir pour ce lieu de sacrilege - le lycee. La, dans la salle se ramassent tous les eleves de ce "troupeau" appele classe.Juste a l'heure les profs qui sont les heros principaux dans ce sacrilege entrent dans la salle de classe et commencent a ecrire des absences.Apres cela ils nous decouvrent un autre monde - le monde de la magie, le monde de la matiere enseignee, du reve partage. Parfois les journees passees au lycee sont tres fatiguantes. Mais malgre cela le temps passe au lycee va rester la meilleure periode de notre vie. Le temps quand on passe les jours avec les amis, le temps quand la seule chose qu'on doit faire c'est d'apprendre les lecons, le temps quand on ne doit pas penser comment on va payer les taxes...
Pour moi les annees passees au lycee vont laisser des souvenirs bien agreables - le premier contact avec les langues etrangeres, la connaissance avec les eleves et les profs, l'enrichissement de la culture personnelle...
LE LYCEE OU JE FAIS MES ETUDES
Севил Ахмед Заим 11e
Voilà encore un matin un peu gris et maussade! Cependant il y a une pensée qui ne me permet pas du tout de m’adonner à la grisaille de cette matinée. Dans quelques minutes je verrai l’édifice jaune et joli, où je fais mes études, un édifice situé presque au coeur de la ville de Choumen.
Je me souviens toujours le premier jour où je suis entrée dans cette école pour m’y inscrire. C’est un des moments inoubliables et bien décisif dans ma vie personnelle. En passant à travers la cour du lycée, je l’observais attentivement. Je regardais le jardin, les arbres, les fleurs. Je contemplais aussi tous les élèves qui s’y trouvaient. Eux, tous, ils étaeint preoccupés et hatés. Peut-etre allais-je etre un jour comme eux? Mais quand meme tout dans cette école me semblait étranger, lointain. J’avais l’impression que tout était rangé d’une manière un peu excessive, que tout était un peu trop parfait. C’était ainsi parce que je ne m’étais pas habituée à regarder cet édifice, à me promener justement dans sa cour, à voir tous ces lycéens inconnus. Ou bien c’etait plutot la peur et l’inquiétude de faire le passage de l’enfance incouciant à un age plus mur et d’assumer la responsabilité.
Maintenant ce lycée garde encore son aspect d’une propreté immaculée et d’une ambiance impeccable. C’est le lieu où je me suis retrouvée moi-meme, où j’ai la possibilité de me développer presque sous tous rapports. J’y ai découvert l’amitié, l’affection, l’amour … notamment à cet age, en ces années folles et d’après moi chacun doit y gouter! Cela vaut faire des efforts vraiment!