Един ден на Олимп. Какъв би бил той? Чрез
старогръцките митове и легенди тази обикновена
планина се е превърнала в символ на величие.
Достойна и достъпна единствено за боговете, тя е
желана от всеки. Кой не би искал да е олимпиец, да
достигне върховете? Спортни олимпиади, научни
олимпиади… битки за първенство. Да си бог. Но това
никак не е лесно.
Какво бих направила аз, ако живеех на Олимп макар и
за един ден? Може би щях да завъртя няколко
интересни интриги между хората и да пусна един-два
пикантни слуха за Атина или Зевс, ако съм в
закачливо настроение… но нека не се отклонявам.
Да си представим, че съм дъщеря на Зевс и моят много
зает и разсеян татко, вместо да ме натовари да се
занимавам с нещо не чак толкова важно, например
късмета на комарджиите, ми е дал свободата да
наблюдавам работата на останалите от моето
многобройно божествено семейство. Доста по-лесно е
да критикуваш работата на другите отколкото да
вършиш своята както трябва. Така, да си дам един ден
почивка от това да не правя нищо и да свърша нещо
полезно. Като се замисля, доста работи би трябвало
да се променят на земята. Ще кажете, че е лесно да
се направи, но не е така.
Какво е това желание на боговете да властват над
всичко и всички? Нужен ли е страхът им от това, че
хората ще ги надминат по хубост и мощ? Все пак
смъртните са създадени от тяхната сила и са такива,
каквито им е позволено да бъдат. А ако някой прояви
своеволие, напомня му се за Прометей. Потребна ли е
кутията на Пандора със своите изненади? Трябва ли
човечеството да бъде наказвано по прищявка на
безсмъртните с войни, глад, болести? Нали хората
носят най-голямото богатство – живота. Да бъде ли
наказан Икар за своята смелост, Орфей за своята
любов? А какво по-хубаво има от това, създаденото от
теб да те надмине, да достигне нови хоризонти в
развитието си? Да стане божествено.
Ако ми се налагаше всеки ден да управлявам човешките
съдби, би ми било безинтересно. Всеки трябва да е
господар сам на себе си и всичко, което получава или
губи да зависи само от него. Каквото и да правят
боговете, ако човек сам не реши, че иска нещо, то
няма да се случи.
Но със сигурност за този един ден на Олимп бих
направила хората малко по-добри и по-толерантни в
отношението си един към друг. Бих им дала също така
и способността да властват над себе си и своята
съдба, да се радват на това, което сами са
постигнали, а не което са им дали висшестоящите –
добро или лошо.
А за себе си… за себе си поредпочитам да живея на
земята като смъртна. Защото само така мога да
разбера какво има от другата страна - нещо, което
дори и боговете на Олимп никога няма да разберат. С
това аз съм повече от тях.
