Дискова операционнна система – същност, стартиране. Команди за работа в DOS
Операционна система с текстов интерфейс – командите се въвеждат като текст от клавиатурата.
При наличие на твърд диск системата MS-DOS е копирана върху него. При включване на компютъра MS-DOS автоматично се прочита и разполага (зарежда) в ОП. В случай, че твърдият диск или операционната система върху него са повредени, MS-DOS може да се зареди от дискета (т.н. системна дискета).
Специален, подканващ символ на екрана или съобщение за готовност на операционната система. Показва началото на командния ред, текущото дисково устройство, текущата директория и пътят до нея.
Пример 1:
C:\>-
A:\>-
D:\Nina\Temi\2002>-
MS-DOS e изградена от няколко самостоятелни функционални компонента (слоя) – програми, записани на дисковия носител в три файла:
IO.SYS – съдържа програмите, изпълняващи входно-изходната обработка;
MSDOS.SYS – ядрото на операционната система;
Поради особената си важност, тези два файла остават скрити за потребителя. Така те са защитени от непреднамерени повреди.
Команден интерпретатор – чрез него потребителя взаимодейства с компютъра. Той е в състояние да анализира, разпознава и изпълнява правилно въведените команди. В случай на некоректно въведена команда се извежда подходящо съобщение за грешка. Най-често използваните команди в MS-DOS, наречени вътрешни, са обединени в един файл с име COMMAND.COM. Той не е скрит - ще го забележите по време на упражненията за работа с файлове. Внимавайте да не го изтриете, преместите или преименувате, защото това ще разруши операционната система.
а) общ вид (формат, синтаксис) на командите
За да може да ни разбере, MS-DOS изисква при въвеждане на командите да се спазват правилата за тяхното изписване, т.е. форматът (синтаксисът) на командите. Най-често командите се състоят от две части – име на команда и списък от един или два параметра:
име_на_команда [параметри][/ключове]
името на командата посочва видът на операцията, която желаем да се изпълни;
[ ] – eлементът поставен в средните скоби не е задължителен. При писане на конкретна команда средните скоби не се поставят. Пр. - Dir C:\ Nina\Temi/?
параметрите дават допълнителна информация, необходима за изпълнението на командата. Параметрите не винаги са задължителна част от командата. задължително между командата и всеки от параметрите се оставя интервал;
Ключовете доуточняват начина, по който операцията трябва да се изпълни. Всеки ключ започва с наклонена черта ”/”, последвана от един или два знака. В една команда могат да се задават повече от един ключ. Ключовете не са задължителни;
командите и техните параметри могат да се изписват с малки или главни букви, а също така и смесено – малки и големи.
б) изпълнение на команда
За да се предизвика изпълнението на някаква команда, след въвеждането и от клавиатурата ЗАДЪЛЖИТЕЛНО трябва да се натисне клавишът Enter.
в) отказ от неактивирана команда в MS-DOS
За да се откажем от изпълнението на изписана команда, преди да е натиснат Enter за нейното активиране, трябва да се натисне клавишът ESC.
а) според местоположението си:
Най-често използваните команди в MS-DOS са обединени в един файл с име COMMAND.COM. Зареждат се винаги в оперативната памет при стартиране на операционната система.
Съвкупност от отделни програмни файлове. Те (файловете) се съхраняват във външната памет и се зареждат в оперативната памет само в случай на обръщение към командата. Имената на външните команди съвпадат с имената на съответните им файлове.
б) според предназначението си:
а) имена на устройства
A: и B: - стандартните имена на флопидисковите устройства
C:, D:, E:, F: и т.н. - стандартните имена на твърдите дискове, CD-ROM , DVD-ROM и др.
б) имена на файлове и директории
Името на файла се състои от две части: същинско име (от един до осем символа) и разширение (до три символа), които се разделят с точка. Разширението не е задължително. Имената се задават като последователност от символи, които могат да бъдат латински букви, цифри и някой специални знаци.
Същинското име на файла подсказва какво е неговото съдържание, а разширението ни ориентира за типа на файла, т.е.какъв е вида на информацията в него (текст, музика, графика и др) или програмата с която е създаден.
В името на файла не може да се поставя интервал. Забранено е използването на букви от кирилицата и някой символи, които в MS-DOS са запазени за други цели:
. \ / * [] ? + = < > | “ ; , :
Пример 2:
Правилни имена на файлове: ncdtree, socrat, command.com, sol.exe, autoexec.bat, a_petrov.xls, iva&pepi.bmp
Неправилни имена на файлове:
astronomy.doc
9a klas.lst
account.2002
Жени.txt
в) означения на групи от файлове
Използват се знаците “*” и “?” . С тях се заместват произволни други знаци в името на файл или директория. Могат да бъдат поставени както в името, така и в разширението на файла.
“*” – замества един или няколко символа в името (или разширението) на файл от позицията, в която се поставя до края на името (разширението);
“?” - замества един символ в името (или разширението) на файл в позицията, в която се поставя;
Пример 3:
| *.exe | Всички файлове, които имат разширение .exe |
| *.* | Всички файлове |
| S*.doc | Всички файлове, чиито имена започват със символа S и имат разширение .doc |
| ???.txt | Всички файлове, чиито имена се състоят от три символа и имат разширение .txt |
| AN?.* | Всички файлове, чиито имена се състоят от три символа, първите два от които са AN и имат произволно разширение |